irra (Ивелина)
13 19
3.02.2007 г., 2:11 ч.

Зелени очи  

  Поезия
1231 0 2
Защо и без да се замислям
с очите си отново аз играя?
Нима те всичко казват и разбират,
без аз да си призная.
Поглеждаш ме и казваш, че
изгаряш! А може ли да
изгори едно сърце, което в
себе си събира толкова
жестокост, колкото и
в моето таи се.
Погледни ме пак тогава и
кажи: кога в “пепел” ще
се превърнеш ти?
Отдавна чакам аз да
предадеш сърцето си себично
и твърде дълго се стремя
да го открадна егоистично!
И вече знам, че всеки
следващ път, когато
впиеш поглед в мен,
ти губиш себе си.
Защо ли? Питай сърцето си.

© Ивелина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Петя Ами да..писах го с много чувство
  • Страхотно е! Поздравления... Много истина, много желание, много болка... Както обикновено...
Предложения
: ??:??