3.02.2007 г., 2:11

Зелени очи

1.5K 0 2
Защо и без да се замислям
с очите си отново аз играя?
Нима те всичко казват и разбират,
без аз да си призная.
Поглеждаш ме и казваш, че
изгаряш! А може ли да
изгори едно сърце, което в
себе си събира толкова
жестокост, колкото и
в моето таи се.
Погледни ме пак тогава и
кажи: кога в “пепел” ще
се превърнеш ти?
Отдавна чакам аз да
предадеш сърцето си себично
и твърде дълго се стремя
да го открадна егоистично!
И вече знам, че всеки
следващ път, когато
впиеш поглед в мен,
ти губиш себе си.
Защо ли? Питай сърцето си.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Петя Ами да..писах го с много чувство
  • Страхотно е! Поздравления... Много истина, много желание, много болка... Както обикновено...

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...