3 feb 2007, 2:11

Зелени очи

  Poesía
1.5K 0 2
Защо и без да се замислям
с очите си отново аз играя?
Нима те всичко казват и разбират,
без аз да си призная.
Поглеждаш ме и казваш, че
изгаряш! А може ли да
изгори едно сърце, което в
себе си събира толкова
жестокост, колкото и
в моето таи се.
Погледни ме пак тогава и
кажи: кога в “пепел” ще
се превърнеш ти?
Отдавна чакам аз да
предадеш сърцето си себично
и твърде дълго се стремя
да го открадна егоистично!
И вече знам, че всеки
следващ път, когато
впиеш поглед в мен,
ти губиш себе си.
Защо ли? Питай сърцето си.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивелина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Петя Ами да..писах го с много чувство
  • Страхотно е! Поздравления... Много истина, много желание, много болка... Както обикновено...

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...