3 февр. 2007 г., 02:11

Зелени очи  

  Поэзия
1214 0 2
Защо и без да се замислям
с очите си отново аз играя?
Нима те всичко казват и разбират,
без аз да си призная.
Поглеждаш ме и казваш, че
изгаряш! А може ли да
изгори едно сърце, което в
себе си събира толкова
жестокост, колкото и
в моето таи се.
Погледни ме пак тогава и
кажи: кога в “пепел” ще
се превърнеш ти?
Отдавна чакам аз да
предадеш сърцето си себично
и твърде дълго се стремя
да го открадна егоистично!
И вече знам, че всеки
следващ път, когато
впиеш поглед в мен,
ти губиш себе си.
Защо ли? Питай сърцето си.

© Ивелина Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Петя Ами да..писах го с много чувство
  • Страхотно е! Поздравления... Много истина, много желание, много болка... Както обикновено...
Предложения
: ??:??