Tzvetna (Цвета Иванова)
267 310
5.02.2017 г., 18:39 ч.

Зелени ручеи 

  Поезия
529 4 9


Бодат очите ми зелени ручеи,
зелени ручеи бодат нозете ми.
Да скъсат тихото, пролайват кучета
и пак е призрачно, и страх обзема ме.

 

Вървя през клоните, пълзя без пътища,
небето вдига ме, държат ме корени.
И няма минало, и няма бъдеще,
пръхти сърцето ми в синхрон с умората.

 

Залязва слънцето, събужда духове.
Къде е селото, къде са хората?!
Сълзи зеленото в очи на бухали
и път открива ми в гора от борове.

 

Пролайва утрото, раздира тъмното
и виждам татко ми да носи слънцето.
Прегръщам слънцето, летя по стръмното
и падам в селото, покрита с трънчета.

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??