1.10.2018 г., 10:51  

Зеленият приятел

984 0 0

ЗЕЛЕНИЯТ ПРИЯТЕЛ

 

Ставам рано сутринта,

Стъпвам в мократа трева,

петрикорът още веднага,

аз усещам в мократа земя.

 

Прокарвам пръсти през  тревата,

А росата се преплита със ногата.

Ходя смело , даже тичам,

Не спирам, даже се увличам.

 

Ха, насреща натиформа,

Дърво-жена с изящна форма.

Дърво ли или нещо живо,

Нещо толкова красиво.

 

Гледам, дишам и издишам,

Да платя не се замислям,

А дървото буйно и зелено,

Въздух дава безрезервно...

 

И така ха ден, ха два,

От пролетта до есента.


Дойде зимата, отмина,

Пръсна дъжд и аз заминах,

Пак на същото место,

Търсех своето дърво.

 

Ала то не беше там,

Насреща бе човешка сган,

която със свирепа лекота,

Бе отнела тази красота.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Вълов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...