ЗЕЛЕНИЯТ ПРИЯТЕЛ

 

Ставам рано сутринта,

Стъпвам в мократа трева,

петрикорът още веднага,

аз усещам в мократа земя.

Прокарвам пръсти през  тревата,

А росата се преплита със ногата.

Ходя смело , даже тичам,

Не спирам, даже се увличам.

Ха, насреща натиформа,

Дърво-жена с изящна форма.

Дърво ли или нещо живо,

Нещо толкова красиво.

Гледам, дишам и издишам,

Да платя не се замислям,

А дървото буйно и зелено,

Въздух дава безрезервно...

И така ха ден, ха два,

От пролетта до есента.

Дойде зимата, отмина,

Пръсна дъжд и аз заминах,

Пак на същото место,

Търсех своето дърво.

Ала то не беше там,

Насреща бе човешка сган,

която със свирепа лекота,

Бе отнела тази красота.