Зелено
Какво мислиш, че ще ти кажа
или пък ти на мен...
Забрави
онези, вече изтритите,
вещици от твоите сънища
и моето минало.
И до днес чудя се
има ли нещо ново,
което никой не го е видял,
не го усетил.
Вкусваме прашните
тротоари
и улици, прикрили стремеж
към... не зная.
Помниш ли голямата
кошница
с разноцветни боички?
Какво ли изтегли си ти?
Аз грабнах зелено
със очи, мъртвешки затворени,
и потеглих със него
към откровеното утре.
Оцветих ти първо очите.
Защо ли почнах от тях?
После обагрих
петно тук,
петно там.
Чужди са ми обаче
небето, слънцето,
бялата мъгла,
а най-далечна за мене
оказа се любовта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Две Всички права запазени
