Какво мислиш, че ще ти кажа

или пък ти на мен...

Забрави

онези, вече изтритите,

вещици от твоите сънища

и моето минало.

И до днес чудя се

има ли нещо ново,

което никой не го е видял,

не го усетил.

Вкусваме прашните

тротоари

и улици, прикрили стремеж

към... не зная.

Помниш ли голямата

кошница

с разноцветни боички?

Какво ли изтегли си ти?

Аз грабнах зелено

със очи, мъртвешки затворени,

и потеглих със него

към откровеното утре.

Оцветих ти първо очите.

Защо ли почнах от тях?

После обагрих

петно тук,

петно там.

Чужди са ми обаче

небето, слънцето,

бялата мъгла,

а най-далечна за мене

оказа се любовта!