5 feb 2009, 12:07

Зелено

  Poesía
809 0 1

Какво мислиш, че ще ти кажа

или пък ти на мен...

Забрави

онези, вече изтритите,

вещици от твоите сънища

и моето минало.

И до днес чудя се

има ли нещо ново,

което никой не го е видял,

не го усетил.

Вкусваме прашните

тротоари

и улици, прикрили стремеж

към... не зная.

Помниш ли голямата

кошница

с разноцветни боички?

Какво ли изтегли си ти?

Аз грабнах зелено

със очи, мъртвешки затворени,

и потеглих със него

към откровеното утре.

Оцветих ти първо очите.

Защо ли почнах от тях?

После обагрих

петно тук,

петно там.

Чужди са ми обаче

небето, слънцето,

бялата мъгла,

а най-далечна за мене

оказа се любовта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Две Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И.Д. не съм доволна ... от себе си. Няма нужда от по-конкретно, ра'ирам те. Благодаря, че си тук

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...