В прозореца наднича ден
и плисва утринна позлата.
Вали на сладки капки времето
и лепне с топъл вкус на лято.
Кипи зеленина, чертае
по пътя сенки непонятни.
В очакване на своя май
градът тежи от аромати.
Извират пъстри ветрове
и се кикотят по стоборите -
зелено е, та чак боде,
а колко цветни стават хората!
© Христина Мачикян Всички права запазени