В прозореца наднича ден
и плисва утринна позлата.
Вали на сладки капки времето
и лепне с топъл вкус на лято.
Кипи зеленина, чертае
по пътя сенки непонятни.
В очакване на своя май
градът тежи от аромати.
Извират пъстри ветрове
и се кикотят по стоборите -
зелено е, та чак боде,
а колко цветни стават хората!
© Христина Мачикян All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
