Зелено е, зелено е морето...

Сънувах, че умирам и се раждам
в две очи дълбоки - безкрайно море.
Тичах по пясъка - мокър и влажен,
гледах морето. Зелено, зелено,
мойто име стене, моята душа зове.
Хвърлих се в него без мисъл, без спомен
и видях - безброй цветни дъги -
жълто, лилаво, кафяво и синьо дори.
И плувах, загубила себе си, ум и мечти.
Плувах и плувах - (а съвсем не умея!) -
все по-навътре и по-надълбоко
ме тласкаха две нежни вълни.
Аз свалях в унес дреха след дреха,
оставях след себе си и плът, и сълзи.
И гола, и боса, без очи, без ръце -
само устни - стигнах до края!...
Усещах ясно - душата му няма,
душа на момче с очи, цяло море! -
ме чакаше там, красива и гола,
с вкус на къпини и мирис на бор.
Танцувах и пях. С устни рисувах
по душата му капки любов.
И целувах, целувах, до болка целувах..
Но отворих очи... и умрях...
Събудих се - пред мене пак зелено,
изпъстрено със всички цветове,
топло и спокойно е морето... и се родих...
                   в очите на едно момче.