Зелено утро
446
0
0
Най-после небето спря да тъжи.
Вероятно се умори
вече седмица да капризничи…
Сълзици проронваше,
после със синя усмивка
подкупваше вятъра
и той ги прогонваше…
Ранобуден слънчев лъч
облиза на отсрещния балкон
петуниите бели -
любопитковци,
главите си свели
чак до съседите…
Люляците пред входа
диплят лилави рокли.
Две котки
се мъркат любовно...
Какво пък? Пролет е.
Да се обича не е греховно!
Цветовете на слънцето
и небето се сливат
върху палитрата на новия ден.
Със зелено всичко заливат…
С цвета на надеждата…
За теб,
за всички,
... за мен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Виткова Всички права запазени
