Най-после небето спря да тъжи.
Вероятно се умори
вече седмица да капризничи…
Сълзици проронваше,
после със синя усмивка
подкупваше вятъра
и той ги прогонваше…
Ранобуден слънчев лъч
облиза на отсрещния балкон
петуниите бели -
любопитковци,
главите си свели ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up