Една любов отдавна несравнима,
между земята и морето любов красива.
За него тя е единствената любима,
за нея то е любим, а тя една самодива
Разделя ги само пясък от злато фин,
който морето е постлало за любимата.
Едно любовно ложе, миг необясним,
едно нежно докосване миг неоценим!
Една любов истинска , платонична,
любов с нежни чуство, не безлична.
То подарява и дантели с вълните,
а те я галеха, щастливи бяха дните.
А вятъра им завиждаше за любовта,
урагани и бури изпращаше към земята.
В борбата с него побеждаваше морето,
и пак са заедно земята и морето под небето!
© Валентин Миленов Всички права запазени