Земята на кръстовете
Това поле не винаги е било бойно -
земята някога била е плодородна,
преди да бъде с кървав ручей напоена...
и само с кръстове сега е засадена.
Стърчат отгоре като избелели кости
и с криви пръсти в укор към небето сочат,
защото още помнят огнената клада
и сърповете на жътварите от ада.
Безчет съдби лежат погребани отдолу,
неизживени дни, прерязани от корен;
лежат мечти, и нейде тихо се прераждат,
пък нищо, че земята тук сега не ражда.
И само вятърът все още носи воя
на майките сами, останали без своя
единствен син, съпруг, баща и дядо,
и рони дъжд от сълзи на момиче младо.
Затуй са тук побити тези камънаци -
да сочат вечно като кръстопътни знаци
на бъдещите поколения вината,
че още свято вярват във войната.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Динков Всички права запазени
