24.05.2008 г., 23:18 ч.

Земята на кръстовете 

  Поезия
1111 0 14

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Това поле не винаги е било бойно -

земята някога била е плодородна,

преди да бъде с кървав ручей напоена...

и само с кръстове сега е засадена.

 

Стърчат отгоре като избелели кости

и с криви пръсти в укор към небето сочат,

защото още помнят огнената клада

и сърповете на жътварите от ада.

 

Безчет съдби лежат погребани отдолу,

неизживени дни, прерязани от корен;

лежат мечти, и нейде тихо се прераждат,

пък нищо, че земята тук сега не ражда.

 

И само вятърът все още носи воя

на майките сами, останали без своя

единствен син, съпруг, баща и дядо,

и рони дъжд от сълзи на момиче младо.

 

Затуй са тук побити тези камънаци -

да сочат вечно като кръстопътни знаци

на бъдещите поколения вината,

че още свято вярват във войната.

 

© Ивайло Динков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??