Земята на кръстовете
Това поле не винаги е било бойно -
земята някога била е плодородна,
преди да бъде с кървав ручей напоена...
и само с кръстове сега е засадена.
Стърчат отгоре като избелели кости
и с криви пръсти в укор към небето сочат,
защото още помнят огнената клада
и сърповете на жътварите от ада.
Безчет съдби лежат погребани отдолу,
неизживени дни, прерязани от корен;
лежат мечти, и нейде тихо се прераждат,
пък нищо, че земята тук сега не ражда.
И само вятърът все още носи воя
на майките сами, останали без своя
единствен син, съпруг, баща и дядо,
и рони дъжд от сълзи на момиче младо.
Затуй са тук побити тези камънаци -
да сочат вечно като кръстопътни знаци
на бъдещите поколения вината,
че още свято вярват във войната.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивайло Динков Все права защищены
