6.01.2017 г., 16:05

Зима

549 0 0

Старица кожуха си изтуппа,

с пухкави парцали двора затрупа

комини нагизди с калпачета бели

изпреде баба от снежинки къдели.

  Дебел килим зимата постели,

под стрехити сложи висулки ледени

снежинки по стъклата постави,

Луната за фенер в ноща запали.

Вятърът облече ямурлука

силно засвири, задуха

в скреж той града украсява,

с шепи снега разпилява.

В преспи къщите се гушат

весело коминчета пушат,

дърва в камината догарят

празници зимни наближават. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Екатерина Маслинкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...