Старица кожуха си изтуппа,
с пухкави парцали двора затрупа
комини нагизди с калпачета бели
изпреде баба от снежинки къдели.
Дебел килим зимата постели,
под стрехити сложи висулки ледени
снежинки по стъклата постави,
Луната за фенер в ноща запали.
Вятърът облече ямурлука
силно засвири, задуха
в скреж той града украсява,
с шепи снега разпилява.
В преспи къщите се гушат
весело коминчета пушат,
дърва в камината догарят
празници зимни наближават.
© Екатерина Маслинкова Всички права запазени