6 ene 2017, 16:05

Зима

550 0 0

Старица кожуха си изтуппа,

с пухкави парцали двора затрупа

комини нагизди с калпачета бели

изпреде баба от снежинки къдели.

  Дебел килим зимата постели,

под стрехити сложи висулки ледени

снежинки по стъклата постави,

Луната за фенер в ноща запали.

Вятърът облече ямурлука

силно засвири, задуха

в скреж той града украсява,

с шепи снега разпилява.

В преспи къщите се гушат

весело коминчета пушат,

дърва в камината догарят

празници зимни наближават. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Екатерина Маслинкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...