Jan 6, 2017, 4:05 PM

Зима

553 0 0

Старица кожуха си изтуппа,

с пухкави парцали двора затрупа

комини нагизди с калпачета бели

изпреде баба от снежинки къдели.

  Дебел килим зимата постели,

под стрехити сложи висулки ледени

снежинки по стъклата постави,

Луната за фенер в ноща запали.

Вятърът облече ямурлука

силно засвири, задуха

в скреж той града украсява,

с шепи снега разпилява.

В преспи къщите се гушат

весело коминчета пушат,

дърва в камината догарят

празници зимни наближават. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Екатерина Маслинкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...