Зима
Зимата разстели своето одеяло,
покри ни с тишина, облечена в бяло.
Извая ледени вълшебства, от красиви по- красиви,
снегът застина във форми причудливи.
Времето сякаш е спряло в полето,
никой не мечтае да се разхожда край морето.
И птиците търсят пощада за свойте криле,
сякаш и на тях тежи им оловното небе.
В огнен цвят бумти камината,
разпалена от борѝната.
Ще е плодородна годината,
ако сега, през януари,
студ се вихри, където свари.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Митева Всички права запазени
