Зимата разстели своето одеяло,
покри ни с тишина, облечена в бяло.
Извая ледени вълшебства, от красиви по- красиви,
снегът застина във форми причудливи.
Времето сякаш е спряло в полето,
никой не мечтае да се разхожда край морето.
И птиците търсят пощада за свойте криле,
сякаш и на тях тежи им оловното небе.
В огнен цвят бумти камината,
разпалена от борѝната.
Ще е плодородна годината,
ако сега, през януари,
студ се вихри, където свари.
© Мария Митева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
