Зимата разстели своето одеяло,
покри ни с тишина, облечена в бяло.
Извая ледени вълшебства, от красиви по- красиви,
снегът застина във форми причудливи.
Времето сякаш е спряло в полето,
никой не мечтае да се разхожда край морето.
И птиците търсят пощада за свойте криле,
сякаш и на тях тежи им оловното небе.
В огнен цвят бумти камината,
разпалена от борѝната.
Ще е плодородна годината,
ако сега, през януари,
студ се вихри, където свари.
© Мария Митева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
