19.11.2018 г., 1:31

Зима

1.1K 0 0

С вечер си Есента отива,
в лек полъх се разнася,
щом се полъхът усилва,
вятър студът понася.
Почва дъжд отгоре,
Луната щом изгря защипа,
по лицето пада бяла пелерина.

 

Зимата откраднала е време,
по-скоро иде при сестра си.
Спор със нея готова да започне,
с ветрища и сняг гората засипва.
Неготовите от нея страдат,
първи път чудната война съзряли,
без опит в туй-що е бяло бреме.

 

Очите на хората пък са различни,
погледи през прозорците надничат.
След топли дни снежинки падат,
покриват всичкото що ни е отвън,
без метър празен да оставят.
Неестествено за някои това е,
за други са промените типични.

 

Почивка носи бялата принцеса,
в сън дълбок изпращайки света.
Спят животните и всичките дървета,
чакат почивката да мине.
Когато време отново дойде,
тук ще е Майката изящна и красива,
по-силна от Есен или Зима – Пролетта.

 

До тогава нек' валят снежинки,
нека търкат усърдно студливите ръце.
Нека да почива всичко живо,
дъх студен дълбоко щом поеме.
Да усети всеки че е жив, 
пред огъня лицето си да стопля,
топейки всички скрежове.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Сираков Всички права запазени

Една красива, Есенно-Зимна вечер.

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...