16.01.2019 г., 13:24

Зима

1.3K 2 0

Сняг вали. Бавно снежинките се реят в небето и полепват по студената земя. Докосват се до клонките на дръвчетата, но не се разтапят, не за друго, а просто защото те са толкова изстинали, както изстиват чувствата на хората. И започва буря, виелица, излизаш навън и нищо не се вижда. Толкова силно вали, че не успяваш да фокусираш накъде те води пътят. В такива случаи живота ти подсказва- следвай сърцето си. Не всичко е по правилата, не всичко е по логиката, не всичко е по утъпкания път. Аз когато видя снега, натрупал и лепкав, си спомням как, когато бях малка сутрин ставах и без да се замисля - колко ще ми е студено, как ще настина, как ще е трудно предвижването към училище - обличах най-дебелите дрехи, слагах ботушите и взимах една найлонова торба. Излизах в квартала и отивах в най-големите преспи. Сняг имаше и във врата ми. Беше прекрасно! Студено и замръзнало беше определение за щастие, веселба и усмивки. Студено беше времето на вън, а не вътре в нас. Ледени ни бяха краката, но не и сърцата!


Б.Т.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Borqna Tuceva Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

43 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...