Зима
925
0
0
И кожата наивно настръхва
увлечена от воя на студа,
и устните замаяно потръпват
в гримаса тайна те стоят.
Тялото усеща допира копринен
на белите прашинки сняг,
а човек, потънал в погледа невинен,
чака скован настъпващия мрак.
Фигурата му, очертала се безцелно,
потушава всяка искра на осъзнаване,
че нощта е тиха, но се настанява гневно,
а човек безсилен е след нейното оставане.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Йорданова Всички права запазени
