Зима

И кожата наивно настръхва

увлечена от воя на студа,

и устните замаяно потръпват

в гримаса тайна те стоят.

Тялото усеща допира копринен

на белите прашинки сняг,

а човек, потънал в погледа невинен,

чака скован настъпващия мрак.

Фигурата му, очертала се безцелно,

потушава всяка искра на осъзнаване,

че нощта е тиха, но се настанява гневно,

а човек безсилен е след нейното оставане.