Зима
697
0
0
ЗИМА
Зимата бяла
на своите бели криле
ме люлее.
Високо и звънко,
звънци коледарски
простора огласят
и ме унасят...Нейде далече
остана селцето
с пламнали буйни огнища.
Белите снежни пъртини
в мото детство
ме връщат...
Но в днешния ден детството
как да си върна?!..
Белият сняг! Белият сняг
заличил е всичко завинаги!
Няма следа! Връщане няма.
Ден след ден ни променя живота
и не зная как в мен
от зори до зори-
една стара мечта още свети...
П. Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Иванова Всички права запазени
