pavka44 (Павлина Иванова)
1 55

Dec 9, 2022, 6:59 PM

Зима

Poetry » Landscape

706 0 0

ЗИМА

Зимата бяла

на своите бели криле

ме люлее.

Високо и звънко,

звънци коледарски

простора огласят

и ме унасят...Нейде далече

остана селцето

с пламнали буйни огнища.

Белите снежни пъртини

в мото детство

ме връщат...

Но в днешния ден детството

как да си върна?!..

Белият сняг! Белият сняг

заличил е всичко завинаги!

Няма следа! Връщане няма.

Ден след ден ни променя живота

и не зная как в мен

от зори до зори-

една стара мечта още свети...

П. Иванова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0