Зима е
Отмина лятото и веч` е зима
и първи сняг земята посребри.
По гранките на заскрежена слива
полепнал скреж елмазено блести.
Попари нежни пъпчици сланата
погрешно цъфнали през есента,
на явна смърт обрече ги мъглата –
отне им ласките на пролетта.
Обрулваха я вечно ветровете,
пороите й извличаха пръстта,
в стихийна, дива ярост бесовете
громяха злобно клони и листа.
Невзрачен – сив наоколо простора
прегърбен свил се в лед`ната мъгла .
Загрижени забързаните хора
безмълвни отминават я сега.
Отмина лятото и веч е зима.
В живота най – подир се разцъфтя
прекършената, заскрежена слива.
Уви! За жалост с ледени цветя!...
31.12.2011 год.
гр. Куклен
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Оджаков Всички права запазени
