Отмина лятото и веч` е зима

и първи сняг земята посребри.

По гранките на заскрежена слива

полепнал скреж елмазено блести.

Попари нежни пъпчици сланата

погрешно цъфнали през есента,

на явна смърт обрече ги мъглата –

отне им ласките на пролетта.

Обрулваха я вечно ветровете,

пороите й извличаха пръстта,

в стихийна, дива ярост бесовете

громяха злобно клони и листа.

Невзрачен – сив наоколо простора

прегърбен свил се в лед`ната мъгла .

Загрижени забързаните хора

безмълвни отминават я сега.

Отмина лятото и веч е зима.

В живота най – подир се разцъфтя

прекършената, заскрежена слива.

Уви! За жалост с ледени цветя!...

31.12.2011 год.

гр. Куклен