Зима, колко те обичам!
Ах, Зима, колко те обичам,
когато сутрин в киша тичам,
снегът ми мокри очилата,
сковава ми студът краката!
Обичам твойта изненада:
щом сняг натрупаш без пощада,
веднага влизаш в новините.
Шофьорите - и те горките!
По тъмно станали да чистят,
отгде да минат само мислят,
после пак са закъснели,
фъндък да минат неуспели.
Обичам тоновете дрехи -
и с гети по нечистени пътеки
в метрото стигам, вече потна,
в тълпата гъста да се кротна.
Обичам и децата да обличам,
а после с часове да ги събличам,
да се вейнат само със шейните
за таг на Витоша в полите.
И много те обичам в Банско,
пред камина с вино ланско,
за нощ - по половин заплата,
за две - помогнала родата.
Обичам сметката за топло,
досущ е пенсионерски вопъл -
от нея заболяват всички,
минава само със парички.
"Сам вкъщи" също го обичам,
започне ли, сама се тричам
и бързичко да го забравя,
че скоро пак ще го задават.
Обичам, че оставаш до Април,
на кучетата акото покрила.
Обичам те, най-силно Зима,
в момента, в който си заминеш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елза Тодорова Всички права запазени
