koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
17.09.2017 г., 21:15 ч.

Зима на село 

  Поезия » Друга
344 1 9

Снегът е

легнал, като бяла птица

и селото

го преспите затрупват.

А вятър

свири пак на тънка жица

и вихрите

пред портите потропват.

 

Отгоре сивото небе се спуска

и ниско пада неговият свод.

Един комин нагоре дим изпуска

и дава знак, че има тук живот.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Харесах дима и снега, че тази жега вече ми омръзна. Поздрави!
  • Благодаря, Пепи! Права си. Живота трябва да се гарантира. Хубав ден!
  • Има ли живот, е някак по-топло. Привет, Колич!
  • Благодаря, Приятели, за хубавите отзиви и дадените оценки!
    Желая Ви хубав септемврийски ден!
  • Хубав, образен стих! Поздрави, Никола!
  • Много хубав стих! Браво!
  • Браво, Колич! Лепвам се за твоя димящ комин и не пускам! Този дим, възлизащ към небето е първото хубаво, приветливо, приканващо към живот, уют и сутрешно кафе нещо, което прочетох тази сутрин! Благодаря ти за това! При толкова силна, но мрачна поезия, твоят комин ме грабна!
  • Разхлади ме малко в този жешки ден! Поздравления за хубавото стихче!
  • Хубав стих🍀
Предложения
: ??:??