Зима в любовта
Зима в любовта
Сняг вали, вали,
затрупва нечии следи.
Телефонът не звъни,
затрупа ли и моите следи.
Навън белее зимен ден,
вятърът навява преспи снежни.
Защо телефонът не звъни
и не чувам думи нежни.
Защо в любовта ти има - лято, зима?
Какви са тези времена?
Навън снежинките танцуват,
зимата си има свойта красота.
Защо за нея сляп оставаш,
снежинки бели са навред.
Нима при теб е Снежната царица,
превърнала сърцетото ти в лед.
Какво да чакам - слънце да огрее,
снега дълбок да разтопи.
Сърцетото ти, затрупано от преспи,
отново пак за мен да затупти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лилия Нейкова Всички права запазени