Зима в любовта
Зима в любовта
Сняг вали, вали,
затрупва нечии следи.
Телефонът не звъни,
затрупа ли и моите следи.
Навън белее зимен ден,
вятърът навява преспи снежни.
Защо телефонът не звъни
и не чувам думи нежни.
Защо в любовта ти има - лято, зима?
Какви са тези времена?
Навън снежинките танцуват,
зимата си има свойта красота.
Защо за нея сляп оставаш,
снежинки бели са навред.
Нима при теб е Снежната царица,
превърнала сърцетото ти в лед.
Какво да чакам - слънце да огрее,
снега дълбок да разтопи.
Сърцетото ти, затрупано от преспи,
отново пак за мен да затупти.
© Лилия Нейкова All rights reserved.
