Зимата...

Зимата студена е.

Слънчево е лятото.

Пролетта е раждане и мъдрост есента.

А от мен във възела стегнат с непознатото

зависи, не зависи ли нещо на света?

Сменят се с премигване имане и нямане.

Бързо става локва от живата вода.

Намерете разлика от възход и падане,

живееш ли в неистина и несвобода.

Трудно различава се песента от крясъка,

от кошмар мечтата и от порок нощта.

Пример взех от другите, скрих главата в пясъка,

не издържам, има по-малко красота.

И съм пак във възела този път с познатото-

пролетта е раждане и мъдрост есента.

Ще премине зимата, топло ще е лятото,

с мен или без мене ще се върти света.