Зимата е тръгнала на път
Зимата е тръгнала на път
Зимата е тръгнала на път.
Бързо със шейна се приближава.
Голи, грозни клони че стърчат
пътем гледа и се възмущава.
Носи облаци от пухкав сняг.
Одеяла мята по полята.
Трупа преспички на всеки праг
и човеци прави за децата.
Почват празници един след друг
и в един от тях и Бог се ражда.
-Колко хубаво е, бяло тук! -
казва и в земята се преражда.
Че преди да умъртви със дъх
всяка жива пъпка на листата,
Зимата си тръгва пак по път..,
а снежинките заместват ги...
цветята!
ДТ©
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Тодорова Всички права запазени
