19.03.2009 г., 3:02 ч.

Зимен ден 

  Поезия
765 0 1


Зимен ден

Небе, като оловен похлупак,

града притисна с тежко тяло

и със невидими ръце

извая хилавото тяло

на зимния прохождащ ден.

 

А той, прокрадващ се във тихия сумрак

и вдигащ бързо хората на крак,

придал им от тъгата своя,

отнел им във замяна от покоя

с цигарите димящи във ръце...

 

И хора, вече без лица,

превърнали се в клаксони и вятър,

превземат сънената тишина

на улиците и като в театър

играят танца на забързания ден...

 

И като кукли важни във спектатъл,

умело дирижирани от кукловод,

играят ролите си без антракти

в пиесата с  гръмко име „Живот".

© Мария Борисова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • С теб сме в Стария град. Маса само за двама. В ресторанта познат посетители няма. Но по масите свещи...
  • И притъмня, смрачи се изведнъж, светът изгуби цвят и очертания... Внезапно се изсипа онзи дъжд, изпр...
  • Той няма червена канадка, ботуши и шапка със мъхест помпон... Прегърбен на гега, старик кротко пуши,...

Още произведения »