Зимен ден
953
0
1
Зимен ден
Небе, като оловен похлупак,
града притисна с тежко тяло
и със невидими ръце
извая хилавото тяло
на зимния прохождащ ден.
А той, прокрадващ се във тихия сумрак
и вдигащ бързо хората на крак,
придал им от тъгата своя,
отнел им във замяна от покоя
с цигарите димящи във ръце...
И хора, вече без лица,
превърнали се в клаксони и вятър,
превземат сънената тишина
на улиците и като в театър
играят танца на забързания ден...
И като кукли важни във спектатъл,
умело дирижирани от кукловод,
играят ролите си без антракти
в пиесата с гръмко име „Живот".
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Борисова Всички права запазени
