19 mar 2009, 3:02

Зимен ден

  Poesía
955 0 1


Зимен ден

Небе, като оловен похлупак,

града притисна с тежко тяло

и със невидими ръце

извая хилавото тяло

на зимния прохождащ ден.

 

А той, прокрадващ се във тихия сумрак

и вдигащ бързо хората на крак,

придал им от тъгата своя,

отнел им във замяна от покоя

с цигарите димящи във ръце...

 

И хора, вече без лица,

превърнали се в клаксони и вятър,

превземат сънената тишина

на улиците и като в театър

играят танца на забързания ден...

 

И като кукли важни във спектатъл,

умело дирижирани от кукловод,

играят ролите си без антракти

в пиесата с  гръмко име „Живот".

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...