Mar 19, 2009, 3:02 AM

Зимен ден

  Poetry
954 0 1


Зимен ден

Небе, като оловен похлупак,

града притисна с тежко тяло

и със невидими ръце

извая хилавото тяло

на зимния прохождащ ден.

 

А той, прокрадващ се във тихия сумрак

и вдигащ бързо хората на крак,

придал им от тъгата своя,

отнел им във замяна от покоя

с цигарите димящи във ръце...

 

И хора, вече без лица,

превърнали се в клаксони и вятър,

превземат сънената тишина

на улиците и като в театър

играят танца на забързания ден...

 

И като кукли важни във спектатъл,

умело дирижирани от кукловод,

играят ролите си без антракти

в пиесата с  гръмко име „Живот".

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...