Mar 19, 2009, 3:02 AM

Зимен ден

  Poetry
959 0 1


Зимен ден

Небе, като оловен похлупак,

града притисна с тежко тяло

и със невидими ръце

извая хилавото тяло

на зимния прохождащ ден.

 

А той, прокрадващ се във тихия сумрак

и вдигащ бързо хората на крак,

придал им от тъгата своя,

отнел им във замяна от покоя

с цигарите димящи във ръце...

 

И хора, вече без лица,

превърнали се в клаксони и вятър,

превземат сънената тишина

на улиците и като в театър

играят танца на забързания ден...

 

И като кукли важни във спектатъл,

умело дирижирани от кукловод,

играят ролите си без антракти

в пиесата с  гръмко име „Живот".

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...