23.12.2009 г., 11:58

Зимен ден

800 0 10

Зимен ден

като душа студен...

Преспи сняг -

леден грях!

 

Забързана

снежна стихия,

романтика -

бяла магия!

 

Борове-гиганти

с дрехи бели,

вили самотни,

от скреж натежели.

 

Слънцето прижуля

някак запъхтяно,

небето гледа

синьо, замечтано...

 

Цялата природа

днес ми е приятел.

Вятър смях отвее,

иска да ме сгрее!

 

Слънцето се скрива,

пада тъмнината,

златен лъч открива

пътя към душата...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nina Toshich Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Безупречно, идеално звучи! Рисува една красива картина!
  • Всеки би си пожелал такъв зимен ден,
    чудесен стих си сътворила, посветен на
    зимата, любовта, красотата и още нещо...
    Зимен ден за щастие отреден,
    приказно красива бяла магия,
    една любов - непобедима стихия,
    която зимата в пролет преражда
    и златно слънце в сърцето ражда...
    ПОЗДРАВИ!!!!!! БЪДИ!

  • Благодаря за хубавите думи и пожелания ! На всички, които минавате към мен желая много здрава и щастлива 2010 година!А... това стихо е писано преди няколко години, когато зимите бяха истински...
  • Ах, ти, пророчице! Каква ти зима - силни, топли слънчеви очи, погледни! Бъди щастлива!
  • прочувствено - покъртително мисловно

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...