Зимен монолог
Иди си сега!
В сърцето ми също те няма!
От онзи скъпернишки сняг
заледил се е пътят към мен!
Безсмислено ринеш
със острата права лопата!
Тя, зимата, идва тепърва;
Крака си студен
поставя на гърлото ми
и пара излиза!
Намерих си огън!
Внезапно изникна пред мен!
От други запален!
Той сам ми отвори вратата
и влизам!
На прага отръсквам миналите си снегове.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Гатева Всички права запазени
