Зимен монолог

Иди си сега!
В сърцето ми също те няма!
От онзи скъпернишки сняг
заледил се е пътят към мен!
Безсмислено ринеш
със острата права лопата!

               Тя, зимата, идва тепърва;
               Крака си студен
               поставя на гърлото ми
               и пара излиза!

Намерих си огън!
Внезапно изникна пред мен!
От други запален!
Той сам ми отвори вратата
и влизам!
 
                 На прага отръсквам миналите си снегове.