Зимен пасторал
ЗИМЕН ПАСТОРАЛ
... над селото се стелва дим,
и къщички в снега се гушат,
досущ един безплътен мим –
танцува дрипавият пушек.
Заспал с кокошките, комай,
петелът спря да кукурига.
Денят дохажда с кучи лай
и трае само два-три мига.
Поточе с ноктенца в леда
си чопли дупка, че да диша.
И връз плешивите бърда
снегът полека става киша.
Дори и шепичката кал
дъхти на бабината пазва.
Вървя из тоя пасторал
и слънцето над мен залязва.
В кюмбето хвърлям стар кютюк,
дано ви топли всяка зима...
Когато тръгна си оттук.
Когато няма да ме има.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
