Зимен пасторал
ЗИМЕН ПАСТОРАЛ
... над селото се стелва дим,
и къщички в снега се гушат,
досущ един безплътен мим –
танцува дрипавият пушек.
Заспал с кокошките, комай,
петелът спря да кукурига.
Денят дохажда с кучи лай
и трае само два-три мига.
Поточе с ноктенца в леда
си чопли дупка, че да диша.
И връз плешивите бърда
снегът полека става киша.
Дори и шепичката кал
дъхти на бабината пазва.
Вървя из тоя пасторал
и слънцето над мен залязва.
В кюмбето хвърлям стар кютюк,
дано ви топли всяка зима...
Когато тръгна си оттук.
Когато няма да ме има.
© Валери Станков All rights reserved.
