ЗИМЕН СЪН
На обичната ми Дилянка
Има в старата гора
една топла пещера.
Там живее Мецанка,
добра майка, стопанка.
Щом снежецът заваля,
тя децата си прибра
и на свойта пещера
затвори входната врата.
Гушна двете си мечета,
мили мамини момчета.
Позадряма и... заспа
зимен сън, до пролетта.
Бяла хала забушува,
ала никой не я чува.
Спят на топличко децата
и сънуват, че в реката
пак се къпят и играят,
както само те си знаят.
Нека зимата бушува,
в къщи никой не я чува.
Спят Мецанка и децата,
спят си сладко в пещерата.
11.01.2008
© Лилия Велчева Всички права запазени