Зимен вятър
Денят донесе
с късния ми вик
на залеза във скута
твойто име.
За кой ли път
повярвах в този миг!
Във тебе.
И във тайнството
незримо...
Разбудени,
брезите шумолят...
Побягва тишина,
обезумяла.
До пръсване
зениците болят!
И плаче близостта -
непреболяла...
През пазвата
на сетните звезди
със мокри стъпки
броди пак Зората.
В нощта се сляха
полюсни следи!
И писна във Душата
зимен вятър!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Донка Василева Всички права запазени
