Денят донесе
с късния ми вик
на залеза във скута
твойто име.
За кой ли път
повярвах в този миг!
Във тебе.
И във тайнството
незримо...
Разбудени,
брезите шумолят...
Побягва тишина,
обезумяла.
До пръсване
зениците болят!
И плаче близостта -
непреболяла...
През пазвата
на сетните звезди
със мокри стъпки
броди пак Зората.
В нощта се сляха
полюсни следи!
И писна във Душата
зимен вятър!
© Донка Василева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
