26 jul 2009, 11:41

Зимен вятър

  Poesía
680 0 5

Денят донесе

с късния ми вик

на залеза във скута

твойто име.

За кой ли път

повярвах в този миг!

Във тебе.

И във тайнството

незримо...

 

Разбудени,

брезите шумолят...

Побягва тишина,

обезумяла.

До пръсване

зениците болят!

И плаче близостта -

непреболяла...

 

През пазвата

на сетните звезди

със мокри стъпки

броди пак Зората.

В нощта се сляха

полюсни следи!

И писна във Душата

зимен вятър!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Донка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...