5.12.2005 г., 20:37

Зимна жестокост

Поезия

1.3K 0 4

Зимна вачер глухо пак навлиза в моята душа
усещам стъпките й по кожата си топла,
дали е тя или пък може би греша,
в гласа ми трепкат тихи вопли.

Лежа облечена във дреха бяла,
изкряща,снежно стъклена дори,
ала зимната преграда тъмна спряла,
снежния ми стъклен път пренареди.

Навлиза Зимата дълбоко в мене
покрива всичко в мене с лед,
душата ми тревожна кански стене
и спира моят път напред.

Преряза вените ми тя жестоко
и снегът опръска с кръв,
изтръгна ми сърцето от гърдите,от дълбоко
и остави само скръб!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

HeCPaBHuMa (МаГи Ст)

Мн яко Пепи !!!
:*

2005-12-07T22:44:25+02:00
{YcMuBkA} (Усмивка)

Браво!Прекрасно е,невероятно....Докосна ме...Докато го четох ме завладя... Една огромна 6-ца от мен Поздрав!

2005-12-06T21:06:16+02:00
joddie (Катерина)

Не сме толкова безпомощни колкото си мислим. Носим силата в сърцата си, и болката също е сила. Но меланхолията не винаги е решение и рядко е истинското. Пишеш много дълбоко, но защо само за смърт. Имаш власт да обичаш, само трябва да си разрешиш и явно да простиш(а прошката е най-великия жестт на силата) - тези последните думи бяха за друго твое стихче Имаш талант, но не попадай в затворения кръг на песимизма заради него. Чакам нещо весело от теб

2005-12-05T21:26:10+02:00
Shmati (Дени)

хубаво е като замисъл

2005-12-05T20:45:26+02:00