Зимна жестокост
Зимна вачер глухо пак навлиза в моята душа
усещам стъпките й по кожата си топла,
дали е тя или пък може би греша,
в гласа ми трепкат тихи вопли.
Лежа облечена във дреха бяла,
изкряща,снежно стъклена дори,
ала зимната преграда тъмна спряла,
снежния ми стъклен път пренареди.
Навлиза Зимата дълбоко в мене
покрива всичко в мене с лед,
душата ми тревожна кански стене
и спира моят път напред.
Преряза вените ми тя жестоко
и снегът опръска с кръв,
изтръгна ми сърцето от гърдите,от дълбоко
и остави само скръб!
усещам стъпките й по кожата си топла,
дали е тя или пък може би греша,
в гласа ми трепкат тихи вопли.
Лежа облечена във дреха бяла,
изкряща,снежно стъклена дори,
ала зимната преграда тъмна спряла,
снежния ми стъклен път пренареди.
Навлиза Зимата дълбоко в мене
покрива всичко в мене с лед,
душата ми тревожна кански стене
и спира моят път напред.
Преряза вените ми тя жестоко
и снегът опръска с кръв,
изтръгна ми сърцето от гърдите,от дълбоко
и остави само скръб!
© Павлина Любенова All rights reserved.
Една огромна 6-ца от мен 
